неделя, 27 юли 2008 г.

Страници със спомени

Снощи най-накрая след доста дълго прекъсване реших отново да започна да пиша във дневника си. Написах няколко реда - впечатления, размисли... След това реших да се върна да прочета някои стари мои мисли. Накратко казано, бях изумена колко неща всъщност съм забравила. Дребни, ежедневни неща, случки и събития, които тогава са ме вълнували, а след това са се изличили от паметта ми. Щастливи спомени от минали връзки, болка, разочорование, дори депресия... Вътре се намира всичко. И когато разгръщах старниците съхранили толкова много емоции и чувства, сякаш всичко се връщаше - щастие, радост, любов, болка, разочарование, надежда, страх, вина. И дори мога да кажа, че ми се искаше да се върна назад, за да мога да променя някои случки, да направя правилния (може би) избор.
Уви, толкова безплодно желание! Никой не може да се върне назад във времето. Не можем да променим миналото, можем само да съжаляваме за него. Можем да се учим от грешките си и да не ги повтаряме в бъдеще.

неделя, 20 юли 2008 г.

Малките неща

Смешно е за какви неща се сеща човек понякога. Малки, дребни подробности за хората, които познаваш. Като например как някой предпочита да пие кафето си или пък дали някой обича магданоз. Случва се много често, обикновено мимоходом, в ежедневния ни живот. Както на мен миналия ден, когато седнах да обядвам със сестра ми. Поднесоха ми храната украсена със стръкче магданоз и за миг си представих как би реагирал един приятел на това дребно стръкче "трева", както той го нарича. Стана ми толкова забавно. А най-забавното е, че вероятно ако специално се бях замислила за това дали той обича магданоз или не, вероятно нямаше да се сетя.
Всъщност вероятно няма да се сетя и за далеч по-сериозни неща от магданоза. Колко често забравяме важните неща от живота на другите. Свикнали сме толкова да се залисваме във всекиднивните си задължения, че често подминаваме радостите и болките на приятелите си. Нямаме време да отделим 15 минути, за да поспрем и да разменим няколко думи. На пръв поглед, дребен проблем - нямаме време да се видим, но как постепенно и необратимо той ни отдалечава един от друг. И когато най-накрая намерим времето да си поговом, помежду ни сякаш е издигната стена. Тогава си задаваме въпроса къде остана предишното доверие? Може би в хилядите дребни, неказани неща от ежедневието, които изглеждат толкова дребни, че не си струва да се споделят, когато знаеш, че времето, което ще прекарате заедно е толкова ограничено...