неделя, 24 май 2009 г.

Нощ над града...

Вечер.
Малък град.
Светещи прозорци.
Хора, разхождащи се след горещия ден.
Свеж мирис на балкан.
Всичко това свързвам с родния си град. Преди време бях чела някъде, че обонянието е сетивото, което отключва най-много спомени у човека. Тази вечер се убедих, че това като че ли е истина. Излязох на терасата и усетих вятъра, понесъл толкова много забравени аромати - на свежест, на балкан, на отмора след дългия ден... Никога вечер в София не съм усещала някоя от тези миризми. А всички те са толкова характерни за летните вечери в Карлово. Спомних си за толкова много вечери прекарани тук. Вечери, прекарани с приятели. Вечери на смях, шеги и радост. Спомних си за хора, които отдавна бях забравила, за моменти във времето, които мислех, че напълно са се изличили от паметта ми.
Изпитвам носталгия. Носталгия по дни отдавна отминали. Носталгия по времето, в което мисълта за "утре" не ме тревожеше. Важно беше "днес", "тук" и "сега". И самото време сякаш не течеше толкова бързо, не се изплъзваше като пясък между пръстите ми.
Големия град сякаш бавно ме поглъща. Научавам се да живея с неговия ритъм на шум, на коли и градски транспорт. Но това ме отдалечава от дома, от малкия град и тихата вечер.
Тангра - Малкият град
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден-
просто няма какво да се случи
Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма.
Ала все пак и тук
хора раждат се, дишат , мечтаят,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат.
Да, така е във малкия град,
този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи.

събота, 23 май 2009 г.

Amigos para Siempre

(Friends for life)
Sarah
I don't have to say
A word to you
You seem to know
Whatever mood
I'm going through
Feels as though
I've known you forever

José
You
Can look into my eyes and see
The way I feel
And how
The world is treating me
Maybe I have known you forever

both
Amigos para siempre
Means you'll always be my friend
Amics per sempre
Means a love that cannot end
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre

I feel you near me
Even when we are apart
Just knowing you are in this world
Can warm my heart
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre


Sarah
We share memories
I won't forget
And we'll share more,
My friend,
We haven't started yet
Something happens
When we're together

José
When
I look at you
I wonder why
There has to come
A time when we must say goodbye
I'm alive when we are together

both
Amigos para siempre
Means you'll always be my friend
Amics per sempre
Means a love that cannot end
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre

I feel you near me
Even when we are apart
Just knowing you are in this world
Can warm my heart
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre


José
When
I look at you
I wonder why
There has to come
A time when we must say goodbye

both
I'm alive when we are together

Amigos para siempre
Means you'll always be my friend
Amics per sempre
Means a love that cannot end
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre


I feel you near me
Even when we are apart
Just knowing you are in this world
Can warm my heart
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre


Amigos para siempre
Means you'll always be my friend
Amics per sempre
Means a love that cannot end
Friends for life
Not just a summer or a spring
Amigos para siempre
Amigos para siempre

четвъртък, 21 май 2009 г.

Спомням си

Помня времето когато бяхме малки. Помня как тичахме наоколо и се смеехме. Помня детските игри и детските закачки. Помня вечерите, когато седнали на двора си разказвахме страшни истории. Помня как всичко ни се виждаше толкова просто. Помня... помня...
Помня младежките години. Помня първата любов. Помня разговорите в сумрака, помня споделените тайни. Помня първата тъга. Помня... помня...
Помня когато той сърцето ми разби. Помня когато друго сърце аз разбих. Помня щастието, помня самотата. Помня болката, разяждаща душата. Помня колко черен ми се виждаше света. Помня... Помня!
Помниш ли?

понеделник, 18 май 2009 г.

Да бъдеш харесван

Какво кара хората да те харесват? Защо някои хора са симпатични на всички, а други - не? И как да накараш някого, който не те харесва да промени мнението си? Защо има хора, които държат на мнението на другите за тях, а на други не им пука?
Толкова много въпроси се въртят в главата ми, а нямам отговор дори за половината от тях... Чувствам се като риба на сухо. Всичко е толкова объркано.
Дори не знам защо трябва да е така.
Всичко започна с новия ми приятел предполагам.(Всъщност не чак толкова нов - вече 4 месеца сме заедно:)) Щастлива съм с него, спокойна. Но до момента, в който някой от приятелите му не е наоколо. За всички тях... имам усещането, че не ме харесват. С никого от тях не се чувствам спокойна да разговарям за каквото и да било. Имам чувството, че те просто ме търпят заради него и това доста ме разтройва. Приятелят ми не може да разбере какво толкова ме е грижа кой какво мисли за мен, а аз дори не мога да му го обясня. Убедена съм, че дори не е забелязал, че на практика аз не мога и пет приказки да си кажа със съквартиранта му. Не, че не разговарям с него, просто сякаш няма за какво. А и не мисля, че той иска да разговаряме. И аз се чувствам като натрапница в приятелството им, като човек, на който не му е мястото тук. А искам да ме харесват, и той, и всички останали приятели на приятеля ми, просто не знам как да го постигна.... Имам чувството, че колкото повече опитвам, толкова по-лошо става.
Въртя се в омагьосан кръг!