За моногамията, връзките и други подобни

Нека да кажа, че като цяло искам просто да изразя съгласието си с http://dodushka.blogspot.com/2008/04/till-death-do-us-part.html.

Уви, тъжна картинка! Или да се съглася - съвременна приказка!

Не бих казала, че родителите ми някога съзнателно са ми насаждали някакви конкретни възгледи за брака, но всеки малко или много ги попива, та така и аз. Честно си признавам, че не мога да се определя като моногамна, никога не ми се е случвало да се влюбя така, че да искам да прекарам целия си живот само с един човек, но вярвам, че след като си обещал нещо на човек е редно и да го изпълняваш. Не смятам, че желанието да си с повече от един човек е лошо, но пък определено считам, че лъжата е нещото, което най-бързо и пълно може да разруши една връзка. Отношенията между двама души, които уж се обичат би трябвало да са искрени и да се градят на взаимно доверие. Ако чак толкова не можеш да бъдеш само с един защо поемаш ангажимента на брака? Бих възприела изневярата, ако и двамата партньори са наясно какво става и са решили, че за тях е приемливо да разнообразяват сексуалния си живот и с други, това би могло да донесе известна пикантност на връзката, но пък трудно бих го определила като изневяра, защото за мен изневяра е най-вече лъжата. Сама за себе си мога да кажа, че не се виждам само с един партньор поне в близките няколко години, но също така се старая и да съм искрена към тези, които ги засяга това. Някои хора биха ми прикачили доста епитети за тези ми възгледи, но пък как бихме живели ако вечно се съобразяваме кой какво би казал?

Лице в мрака

Вчера прочетох въпросната книга на Едгар Уолъс и понеже така и ненамирам за какво друго да пиша в момента.

По принцип харесвам криминалните романи и имам слабост към Агата Кристи. Този роман доста ми напомни на нейния стил - натруване на множество малки факти, които на пръв поглед нямат нищо общо, разкриване на престъпника и като финал толкова типичното за Поаро обяснение на всички факти само в една глава! Но ефекта, който постига Кристи на смайване на читателя с ума на детектива, независимо дали това е Еркюл Поаро или мис Марпъл, го нямаше. А това оставя някаква липса. Намират се разни детективи, полицаи, следователи, частни детективи и прочие, но нито един от тях не създава каквото и да било впечатление за брилянтност на ума, освен накрая, когато според мен авторът се е опитал да внесе няколко нотки блясък. Единственото, което бих казала, че е постигнал е да накара Дик Шенън изключително много да напомня за Кристиевия Хейстингс.

И въпреки това не бих казала, че книгата е лоша и не ми хареса - увлекателна е, кара те доста да погадаеш кой кой е и кой за кого е, на доста места си мислиш, че си разгадал мистерията и въпреки това края пак те изненадва. Общо взето, книгата е подходяща за любителите на този жанр.

Различни?

Е, така и така вече започнах да говоря за курсовите си работи да спомена и още една - "Дискриминация по полов признак и на хората с различна сексуална ориентация". Оригиналната тема беше "Дискриминация по полов и етнически признак", но аз реших да я променя след един разговор с една позната. Става дума за 16-годишно американско момиче и беше по-скоро не разговор, а кореспонденция. Тя се оплака, че майка й случайно открила дневника й и го прочела. Така открила една тайна, която тя не искала да сподели, а именно, че предпочита момичета. И заради това майка й я изгонила от къщи! Добре, разбирам, че донякъде е шок да научиш, че дъщеря ти е хомосексуална, но чак пък да я изгониш от къщи? И въобще каква е тази ненавист към различните? Аз също не одобрявам парадирането със сексуалността и не смятам явленията като Азис и Тату за чак толкова прекрасни и неотразими. За мен те са по-скоро лицемери, които си играят с чуждите чувства. Но не отричам хомо- и би-сексуалността. Според мен това са си съвсем нормални хора, със същите чувства, със същите проблеми. Всеки има право сам да избере как и с кого да изживее живота си. Да, аз харесвам момчета, нима това ме прави с нещо по-добра от онези момичета, които предпочитат също момичета? Аз не мисля!

"МНОГО шумза НИЩО"

Не, заглавието не е сгрешено, просто цитирам началното представяне на пиесата "Много шум за нищо" на Уилям Шекспир от актьорите. Имах възможност да присъствам на 10-годишния юбилей от първото представяне на пиесата и трябва да споделя, че (въпреки факта, че театралните ми познания са на съвсем нищожно равнище и не съм компетентна в тази област (че то в коя ли съм...:))) бях очарована. Факт е, че не винаги можех да разбера какво точно казват някои от актьорите и имах нужда от подсказки, но пък най-важните моменти си бяха съвсем разбираеми. Е, пиесата уж е писана от Шекспир преди не-знам-си-колко века, но пък и актьорите добавиха по нещо от себе си. (Може би най-очевидното беше имитацията на Азис от Иван Ласкин.:)) Определено в момента съм амбицирана да прочета комедията, за да разбера какво беше добавено от актьорите, сценаристите, постановчиците и всички останали... На моменти ми изглеждаше твърде съвременна, за да не е преправяна. А може би това е тайната на вечните произведения, че изглеждат винаги съвременни. И гафове не липсваха, но пък опитния актьорски състав умело се справи с всичко - най-очевидно като че ли беше лекото разглобяване на една от вратите. Тази пиеса определено ми направи доста по-голямо впечатление отколкото филма направен по "Сън в лятна нощ".

Добре ще спра дотук с приказките си, че съм толкова развълнувана все още, че май не мога да свържа нищо смислено. Съжалявам за всички, които успях да объркам с тази моя публикация.