Tarkan-if only you knew....

It was the night

Before the harvest moon

I barely caught my breath

Looking at you



Oh, love is the sweetest pain inside

Oh, the answer to it all is right there in your eyes



I think I could die tonight

know that I dont have to live again

make love for hours til our bodies

your skin is my skin

If I could take the sun take the moon

make tomorrow wait

If only I, if only I knew the way



If I could speak

Release this quiet storm

let you see my heart

Open warm



Oh, maybe then you could ease the pain

Oh, maybe this longing in my soul will make you wanna stay



I think I could die tonight

know that I dont have to live again

make love for hours til our bodies

your skin is my skin

If I could take the sun take the moon

make tomorrow wait

If only I knew the way



If I could take

The stars write your name

If I could stop this fire

make it rain



Oh, I would be free of loving you

Oh, if only you were mine

If only you knew

Обич или нещо подобно

The red rose whispers of passion,
And the white rose breathes of love;
O, the red rose is a falcon,
And the white rose is a dove.
('A White Rose' ~ John Boyle O’Reilly)

Какво значи да обичаш някого? Всеки ден чувам как по спирките двойки си казват "Обичам те" и се чудя мислят ли го наистина. Или вече тези думи са се превърнали в част от ежедневието ни и ги казваме без да се замисляме дали наистина обичаме човека насреща или само сме хлътнали по него. И как е възможно след като обичаш някого изведнъж да забравиш, че той съществува? Предполагам, че ако някоя такава двойка прочете това, ще ме контрира, че те наистина се обичат. За някои от тях дори това ще е вярно. Но това ще са двойки, които са заедно от месеци, години - дълготрайни връзки, доказали издържливостта си във времето. А другите? Тези, които са заедно едва от седмица-две, как могат да кажат, че "обичат" човека до себе си? Бих употребила думи от рода на "хлътване", "влюбване" и всички от тоя род, но не и "обич". Така наречената "любов от пръв поглед" за мен все още не е обич, по-скоро бих я нарекла "страст". Тя има потенциал да се превърне в любовта на живота ни, но това не става за седмица-две. Както и розата, расте и разцъфтява бавно, по-малко ден след ден. А може и да се превърне само в добро приятелство. И двата варианта са добри. Обичта винаги е добре дошла, няма значение дали само приятелска или малко по-друга. Достатъчно е да е искрена...

Лошото е, че вече не обръщаме внимание на малките неща. Употребяваме силни думи без да мислим, забравяме значението им. И когато искаме да ги кажем наистина, откриваме, че те някак постепенно са се изтъркали. Вече никой не вярва на лъжливото овчарче...

S Club - Say Goodbye

In the years to come,

Will you think about these moments that we shared

in the years to come

are you gonna think it over

and how we lived each day with no regrets

Nothing lasts forever though we want it to

The road ahead holds different dream for me and you



Sometimes goodbye though it hurts in your heart is the only way for destiny

Sometimes goodbye though it hurts is the only way for you and me

Though it's the hardest thing to say

I miss your loving in every way

So say goodbye, but don't you cry

Cause true love never dies



In a year from now

Maybe there will be things we wished we never said,

In a year from now,

maybe we'll see each other

standing in the same street corner, no regrets

Each and every end is always written in the stars

If only I could stop the world I'd make this last



Sometimes goodbye though it hurts in your heart is the only way for destiny

Sometimes goodbye though it hurts is the only way for you and me

Though it's the hardest thing to say

I miss your loving in every way

So say goodbye, but don't you cry

Cause true love never dies



And when you need my arms to run into

I'll come for you

Nothing will ever change the way I feel



Sometimes goodbye though it hurts in your heart is the only way for destiny

Sometimes goodbye though it hurts is the only way for you and me

Though it's the hardest thing to say

I miss your loving in every day

So say goodbye, but don't you cry

Cause true love never dies

Notre Dame de Paris - Belle

Забавно тестче

Your result for The Right Brain vs Left Brain Test...

Center Brained!

Much like Goldilocks, you have gone the middle way.

Slighlty less typical, you could consider yourself center brained. Center brained people are neither left nor right dominant, but rather exhibit equal qualities of both. If you are center brained, you are likely both logical and creative, excel in the maths and sciences, and also art and philosophy.

Take The Right Brain vs Left Brain Test at HelloQuizzy

Nedeljko Bajic Baja - Zapisano je u vremenu

It's written in time
how that love was,
it would be luck for us,
if it would repeat to someone

It is written in time
that I remember, that you remember
you told me I will love you forever
and I told you do not wait for me

Ref. 2x
Close your eyes and count to 100 it will be enough,
to try to leave painlessly
I wont love after you not even in my dreams,
it is written in time
it is written in time that we were very strong, but where would be ours end if we fought for love

It is written in time
that you cried,
and me with you,
and at the end
when you said
I love you,
very hardly I said goodbye

Ивана - Не ме боли

Отново за моногамията и връзките

Преди няколко дни проведох един много интересен разговор. Един приятел ме обвини, че едва ли не, считам моногамията за порок.

Отговора?

Не, не я считам за порок, просто смятам, че не е за мен. Поне засега.

Причините?

В предишния си блог бях написала, че никога не ми се е случвало да се влюбя така, че да искам да съм само с един. Това не е съвсем вярно. Случвало ми се, имало е няколко месеца в живота ми, в които човека с когото бях по това време ми беше напълно достатъчен. Не се нуждаех от никого другиго и не исках никого другиго. И когато в един момент всичко свърши раната беше твърде дълбока, за да не остави следи. И сега, години по-късно, не съм готова отново да се доверя на някого и да му дам силата да ме нарани. Когато споделяш сърцето си само с един човек той твърде лесно може да го разбие. Затова лично аз предпочитам на този етап от живота си да не го правя. Въпрос на личен избор, предполагам. Изграждам стени около себе си. Стени срещу болката и самотата. Не знам колко дълго ще издържат. Но в момента имам нужда от тях.

Страници със спомени

Снощи най-накрая след доста дълго прекъсване реших отново да започна да пиша във дневника си. Написах няколко реда - впечатления, размисли... След това реших да се върна да прочета някои стари мои мисли. Накратко казано, бях изумена колко неща всъщност съм забравила. Дребни, ежедневни неща, случки и събития, които тогава са ме вълнували, а след това са се изличили от паметта ми. Щастливи спомени от минали връзки, болка, разочорование, дори депресия... Вътре се намира всичко. И когато разгръщах старниците съхранили толкова много емоции и чувства, сякаш всичко се връщаше - щастие, радост, любов, болка, разочарование, надежда, страх, вина. И дори мога да кажа, че ми се искаше да се върна назад, за да мога да променя някои случки, да направя правилния (може би) избор.
Уви, толкова безплодно желание! Никой не може да се върне назад във времето. Не можем да променим миналото, можем само да съжаляваме за него. Можем да се учим от грешките си и да не ги повтаряме в бъдеще.

Малките неща

Смешно е за какви неща се сеща човек понякога. Малки, дребни подробности за хората, които познаваш. Като например как някой предпочита да пие кафето си или пък дали някой обича магданоз. Случва се много често, обикновено мимоходом, в ежедневния ни живот. Както на мен миналия ден, когато седнах да обядвам със сестра ми. Поднесоха ми храната украсена със стръкче магданоз и за миг си представих как би реагирал един приятел на това дребно стръкче "трева", както той го нарича. Стана ми толкова забавно. А най-забавното е, че вероятно ако специално се бях замислила за това дали той обича магданоз или не, вероятно нямаше да се сетя.
Всъщност вероятно няма да се сетя и за далеч по-сериозни неща от магданоза. Колко често забравяме важните неща от живота на другите. Свикнали сме толкова да се залисваме във всекиднивните си задължения, че често подминаваме радостите и болките на приятелите си. Нямаме време да отделим 15 минути, за да поспрем и да разменим няколко думи. На пръв поглед, дребен проблем - нямаме време да се видим, но как постепенно и необратимо той ни отдалечава един от друг. И когато най-накрая намерим времето да си поговом, помежду ни сякаш е издигната стена. Тогава си задаваме въпроса къде остана предишното доверие? Може би в хилядите дребни, неказани неща от ежедневието, които изглеждат толкова дребни, че не си струва да се споделят, когато знаеш, че времето, което ще прекарате заедно е толкова ограничено...