I hate the world today
You're so good to me
I know but I can't change
tried to tell you but you look at me like maybe I'm an angel
underneath
innocent and sweet
Yesterday I cried
You must have been relieved to see the softer side
I can understand how you'd be so confused
I don't envy you
I'm a little bit of everything
all rolled into one
Chorus:
I'm a bitch, I'm a lover
I'm a child, I'm a mother
I'm a sinner, I'm a saint
I do not feel ashamed
I'm your hell, I'm your dream
I'm nothing in between
You know you wouldn't want it any other way
So take me as I am
This may mean you'll have to be a stronger man
Rest assured that when I start to make you nervous
and I'm going to extremes
tomorrow I will change
and today won't mean a thing
Chorus
Just when you think you've got me figured out
the season's already changing
I think it's cool you do what you do
and don't try to save me
Chorus
I'm a bitch, I'm a tease
I'm a goddess on my knees
when you hurt, when you suffer
I'm your angel undercover
I've been numbed, I'm revived
can't say I'm not alive
You know I wouldn't want it any other way
четвъртък, 28 февруари 2008 г.
Meredith Brooks - I'm A Bitch
понеделник, 11 февруари 2008 г.
Лице в мрака
Вчера прочетох въпросната книга на Едгар Уолъс и понеже така и ненамирам за какво друго да пиша в момента.
По принцип харесвам криминалните романи и имам слабост към Агата Кристи. Този роман доста ми напомни на нейния стил - натруване на множество малки факти, които на пръв поглед нямат нищо общо, разкриване на престъпника и като финал толкова типичното за Поаро обяснение на всички факти само в една глава! Но ефекта, който постига Кристи на смайване на читателя с ума на детектива, независимо дали това е Еркюл Поаро или мис Марпъл, го нямаше. А това оставя някаква липса. Намират се разни детективи, полицаи, следователи, частни детективи и прочие, но нито един от тях не създава каквото и да било впечатление за брилянтност на ума, освен накрая, когато според мен авторът се е опитал да внесе няколко нотки блясък. Единственото, което бих казала, че е постигнал е да накара Дик Шенън изключително много да напомня за Кристиевия Хейстингс.
И въпреки това не бих казала, че книгата е лоша и не ми хареса - увлекателна е, кара те доста да погадаеш кой кой е и кой за кого е, на доста места си мислиш, че си разгадал мистерията и въпреки това края пак те изненадва. Общо взето, книгата е подходяща за любителите на този жанр.
Абонамент за:
Публикации (Atom)