четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Meredith Brooks - I'm A Bitch

I hate the world today

You're so good to me

I know but I can't change

tried to tell you but you look at me like maybe I'm an angel

underneath

innocent and sweet

Yesterday I cried

You must have been relieved to see the softer side

I can understand how you'd be so confused

I don't envy you

I'm a little bit of everything

all rolled into one



Chorus:

I'm a bitch, I'm a lover

I'm a child, I'm a mother

I'm a sinner, I'm a saint

I do not feel ashamed

I'm your hell, I'm your dream

I'm nothing in between

You know you wouldn't want it any other way



So take me as I am

This may mean you'll have to be a stronger man

Rest assured that when I start to make you nervous

and I'm going to extremes

tomorrow I will change

and today won't mean a thing



Chorus


Just when you think you've got me figured out

the season's already changing

I think it's cool you do what you do

and don't try to save me



Chorus


I'm a bitch, I'm a tease

I'm a goddess on my knees

when you hurt, when you suffer

I'm your angel undercover

I've been numbed, I'm revived

can't say I'm not alive

You know I wouldn't want it any other way

понеделник, 11 февруари 2008 г.

Лице в мрака


Вчера прочетох въпросната книга на Едгар Уолъс и понеже така и ненамирам за какво друго да пиша в момента.

По принцип харесвам криминалните романи и имам слабост към Агата Кристи. Този роман доста ми напомни на нейния стил - натруване на множество малки факти, които на пръв поглед нямат нищо общо, разкриване на престъпника и като финал толкова типичното за Поаро обяснение на всички факти само в една глава! Но ефекта, който постига Кристи на смайване на читателя с ума на детектива, независимо дали това е Еркюл Поаро или мис Марпъл, го нямаше. А това оставя някаква липса. Намират се разни детективи, полицаи, следователи, частни детективи и прочие, но нито един от тях не създава каквото и да било впечатление за брилянтност на ума, освен накрая, когато според мен авторът се е опитал да внесе няколко нотки блясък. Единственото, което бих казала, че е постигнал е да накара Дик Шенън изключително много да напомня за Кристиевия Хейстингс.

И въпреки това не бих казала, че книгата е лоша и не ми хареса - увлекателна е, кара те доста да погадаеш кой кой е и кой за кого е, на доста места си мислиш, че си разгадал мистерията и въпреки това края пак те изненадва. Общо взето, книгата е подходяща за любителите на този жанр.