четвъртък, 26 юни 2008 г.

Няколко забавни тестчета

You Are a Light Pink Rose
You represent sweetness and grace.

Your vibe: Kind and gentle

Falling in love with you: is like falling in love with a best friend



The True You
You want your girlfriend or boyfriend to be more open with you.

With respect to money, you spend as little as possible.

You think good luck depends on maintaining good relationships with others.

The hidden side of your personality tends to be satisfied to care for things with a minimal amount of effort.

You are tend to think about others' feelings a lot, perhaps because you are so eager to be liked.

When it comes to finding a romantic partner, you base your search on information from your friends.





Your Seduction Style: Au Natural



You rank up there with your seduction skills, though you might not know it.

That's because you're a natural at seduction. You don't realize your power!

The root of your natural seduction power: your innocence and optimism.



You're the type of person who happily plays around and creates a unique little world.

Little do you know that your personal paradise is so appealing that it sucks people in.

You find joy in everything - so is it any surprise that people find joy in you?



You bring back the inner child in everyone you meet with your sincere and spontaneous ways.

Your childlike (but not childish) behavior also inspires others to care for you.

As a result, those who you befriend and date tend to be incredibly loyal to you.

вторник, 10 юни 2008 г.

Когато остане само болката

Наскоро си зададох въпроса какво обикновено остава от една връзка? Щастливи спомени? Лоши спомени? Самота? Разрушени мечти?
Не бих казала, че съм имала много връзки, но като че ли повечето от тях продължаваха и след раздялата. Или поне аз си мислех, че приятелството поне малко се запазва. Винаги съм се опитвала да го запазя, защото намирам, че е страшно жалко когато някой, който е бил близък за теб, в един момент се превърне в непознат. Но как можеш да постъпиш когато разбереш, че си се заблуждавал? Че цялата ти връзка се е градяла не на доверие, а само на чисто физическото, животинско привличане? Когато, връщайки се назад, не можеш да си спомниш щастливите мигове заедно, а само болката? Болката от разбитите илюзии? Болката от несподелените страхове? Самотата? Трябва ли да обърнеш гръб и да избягаш, прикрил сълзите си? Или да останеш, да ги преглътнеш и да отстояваш себе си? Да излъжеш ли, че всичко е "наред" или да оголиш душата си, за да се видят кървящите рани? Колко лесно и трудно е понякога да кажеш "сбогом"...
Стефан Митров - Когато свърши любовта
Страшно е, когото любовта умре,
Когато даже спомена
Безсилен е да я спре.
Със теб остава вятъра
И прашния безлюден път
По който ний вървяхме
И всички сбъднати мечти,
Които изживяхме ...

Припев:
А как жадувам времето
Поне за миг да върна!
Със цялата си нежност искам
Пак да те прегърна.
Но свърши вече – късно е!
Всичко сме простили,
Само да ти кажа “СБОГОМ”
Просто нямам сили!

Страшно е, когато свърши любовта
И няма вече връщане,
Когато няма топлина.
Когато само вятъра
Самотно вие във нощта
Студена и беззвездна
И всички сбъднати мечти
Завинаги изчезнат ...

А как жадувам времето
Поне за миг да върна ...