Нека да кажа, че като цяло искам просто да изразя съгласието си с http://dodushka.blogspot.com/2008/04/till-death-do-us-part.html.
Уви, тъжна картинка! Или да се съглася - съвременна приказка!
Не бих казала, че родителите ми някога съзнателно са ми насаждали някакви конкретни възгледи за брака, но всеки малко или много ги попива, та така и аз. Честно си признавам, че не мога да се определя като моногамна, никога не ми се е случвало да се влюбя така, че да искам да прекарам целия си живот само с един човек, но вярвам, че след като си обещал нещо на човек е редно и да го изпълняваш. Не смятам, че желанието да си с повече от един човек е лошо, но пък определено считам, че лъжата е нещото, което най-бързо и пълно може да разруши една връзка. Отношенията между двама души, които уж се обичат би трябвало да са искрени и да се градят на взаимно доверие. Ако чак толкова не можеш да бъдеш само с един защо поемаш ангажимента на брака? Бих възприела изневярата, ако и двамата партньори са наясно какво става и са решили, че за тях е приемливо да разнообразяват сексуалния си живот и с други, това би могло да донесе известна пикантност на връзката, но пък трудно бих го определила като изневяра, защото за мен изневяра е най-вече лъжата. Сама за себе си мога да кажа, че не се виждам само с един партньор поне в близките няколко години, но също така се старая и да съм искрена към тези, които ги засяга това. Някои хора биха ми прикачили доста епитети за тези ми възгледи, но пък как бихме живели ако вечно се съобразяваме кой какво би казал?
