Обич или нещо подобно

The red rose whispers of passion,
And the white rose breathes of love;
O, the red rose is a falcon,
And the white rose is a dove.
('A White Rose' ~ John Boyle O’Reilly)

Какво значи да обичаш някого? Всеки ден чувам как по спирките двойки си казват "Обичам те" и се чудя мислят ли го наистина. Или вече тези думи са се превърнали в част от ежедневието ни и ги казваме без да се замисляме дали наистина обичаме човека насреща или само сме хлътнали по него. И как е възможно след като обичаш някого изведнъж да забравиш, че той съществува? Предполагам, че ако някоя такава двойка прочете това, ще ме контрира, че те наистина се обичат. За някои от тях дори това ще е вярно. Но това ще са двойки, които са заедно от месеци, години - дълготрайни връзки, доказали издържливостта си във времето. А другите? Тези, които са заедно едва от седмица-две, как могат да кажат, че "обичат" човека до себе си? Бих употребила думи от рода на "хлътване", "влюбване" и всички от тоя род, но не и "обич". Така наречената "любов от пръв поглед" за мен все още не е обич, по-скоро бих я нарекла "страст". Тя има потенциал да се превърне в любовта на живота ни, но това не става за седмица-две. Както и розата, расте и разцъфтява бавно, по-малко ден след ден. А може и да се превърне само в добро приятелство. И двата варианта са добри. Обичта винаги е добре дошла, няма значение дали само приятелска или малко по-друга. Достатъчно е да е искрена...

Лошото е, че вече не обръщаме внимание на малките неща. Употребяваме силни думи без да мислим, забравяме значението им. И когато искаме да ги кажем наистина, откриваме, че те някак постепенно са се изтъркали. Вече никой не вярва на лъжливото овчарче...