Страници със спомени

Снощи най-накрая след доста дълго прекъсване реших отново да започна да пиша във дневника си. Написах няколко реда - впечатления, размисли... След това реших да се върна да прочета някои стари мои мисли. Накратко казано, бях изумена колко неща всъщност съм забравила. Дребни, ежедневни неща, случки и събития, които тогава са ме вълнували, а след това са се изличили от паметта ми. Щастливи спомени от минали връзки, болка, разочорование, дори депресия... Вътре се намира всичко. И когато разгръщах старниците съхранили толкова много емоции и чувства, сякаш всичко се връщаше - щастие, радост, любов, болка, разочарование, надежда, страх, вина. И дори мога да кажа, че ми се искаше да се върна назад, за да мога да променя някои случки, да направя правилния (може би) избор.
Уви, толкова безплодно желание! Никой не може да се върне назад във времето. Не можем да променим миналото, можем само да съжаляваме за него. Можем да се учим от грешките си и да не ги повтаряме в бъдеще.