Какво кара хората да те харесват? Защо някои хора са симпатични на всички, а други - не? И как да накараш някого, който не те харесва да промени мнението си? Защо има хора, които държат на мнението на другите за тях, а на други не им пука?
Толкова много въпроси се въртят в главата ми, а нямам отговор дори за половината от тях... Чувствам се като риба на сухо. Всичко е толкова объркано.
Дори не знам защо трябва да е така.
Всичко започна с новия ми приятел предполагам.(Всъщност не чак толкова нов - вече 4 месеца сме заедно:)) Щастлива съм с него, спокойна. Но до момента, в който някой от приятелите му не е наоколо. За всички тях... имам усещането, че не ме харесват. С никого от тях не се чувствам спокойна да разговарям за каквото и да било. Имам чувството, че те просто ме търпят заради него и това доста ме разтройва. Приятелят ми не може да разбере какво толкова ме е грижа кой какво мисли за мен, а аз дори не мога да му го обясня. Убедена съм, че дори не е забелязал, че на практика аз не мога и пет приказки да си кажа със съквартиранта му. Не, че не разговарям с него, просто сякаш няма за какво. А и не мисля, че той иска да разговаряме. И аз се чувствам като натрапница в приятелството им, като човек, на който не му е мястото тук. А искам да ме харесват, и той, и всички останали приятели на приятеля ми, просто не знам как да го постигна.... Имам чувството, че колкото повече опитвам, толкова по-лошо става.
Въртя се в омагьосан кръг!
Толкова много въпроси се въртят в главата ми, а нямам отговор дори за половината от тях... Чувствам се като риба на сухо. Всичко е толкова объркано.
Дори не знам защо трябва да е така.
Всичко започна с новия ми приятел предполагам.(Всъщност не чак толкова нов - вече 4 месеца сме заедно:)) Щастлива съм с него, спокойна. Но до момента, в който някой от приятелите му не е наоколо. За всички тях... имам усещането, че не ме харесват. С никого от тях не се чувствам спокойна да разговарям за каквото и да било. Имам чувството, че те просто ме търпят заради него и това доста ме разтройва. Приятелят ми не може да разбере какво толкова ме е грижа кой какво мисли за мен, а аз дори не мога да му го обясня. Убедена съм, че дори не е забелязал, че на практика аз не мога и пет приказки да си кажа със съквартиранта му. Не, че не разговарям с него, просто сякаш няма за какво. А и не мисля, че той иска да разговаряме. И аз се чувствам като натрапница в приятелството им, като човек, на който не му е мястото тук. А искам да ме харесват, и той, и всички останали приятели на приятеля ми, просто не знам как да го постигна.... Имам чувството, че колкото повече опитвам, толкова по-лошо става.
Въртя се в омагьосан кръг!
2 коментара:
Това, че въпреки че явно не те харесват, все пак се държат добре с теб, само показва колко много държат на него.Не е нужно да гледаш на приятелите му като на врагове.
От приятелките
Не гледам на тях като врагове. Напротив, харесвам ги много и точно затова ми е криво, че те не ме харесват.
Публикуване на коментар