Notre Dame de Paris - Belle

Забавно тестче

Your result for The Right Brain vs Left Brain Test...

Center Brained!

Much like Goldilocks, you have gone the middle way.

Slighlty less typical, you could consider yourself center brained. Center brained people are neither left nor right dominant, but rather exhibit equal qualities of both. If you are center brained, you are likely both logical and creative, excel in the maths and sciences, and also art and philosophy.

Take The Right Brain vs Left Brain Test at HelloQuizzy

Nedeljko Bajic Baja - Zapisano je u vremenu

It's written in time
how that love was,
it would be luck for us,
if it would repeat to someone

It is written in time
that I remember, that you remember
you told me I will love you forever
and I told you do not wait for me

Ref. 2x
Close your eyes and count to 100 it will be enough,
to try to leave painlessly
I wont love after you not even in my dreams,
it is written in time
it is written in time that we were very strong, but where would be ours end if we fought for love

It is written in time
that you cried,
and me with you,
and at the end
when you said
I love you,
very hardly I said goodbye

Ивана - Не ме боли

Отново за моногамията и връзките

Преди няколко дни проведох един много интересен разговор. Един приятел ме обвини, че едва ли не, считам моногамията за порок.

Отговора?

Не, не я считам за порок, просто смятам, че не е за мен. Поне засега.

Причините?

В предишния си блог бях написала, че никога не ми се е случвало да се влюбя така, че да искам да съм само с един. Това не е съвсем вярно. Случвало ми се, имало е няколко месеца в живота ми, в които човека с когото бях по това време ми беше напълно достатъчен. Не се нуждаех от никого другиго и не исках никого другиго. И когато в един момент всичко свърши раната беше твърде дълбока, за да не остави следи. И сега, години по-късно, не съм готова отново да се доверя на някого и да му дам силата да ме нарани. Когато споделяш сърцето си само с един човек той твърде лесно може да го разбие. Затова лично аз предпочитам на този етап от живота си да не го правя. Въпрос на личен избор, предполагам. Изграждам стени около себе си. Стени срещу болката и самотата. Не знам колко дълго ще издържат. Но в момента имам нужда от тях.

Страници със спомени

Снощи най-накрая след доста дълго прекъсване реших отново да започна да пиша във дневника си. Написах няколко реда - впечатления, размисли... След това реших да се върна да прочета някои стари мои мисли. Накратко казано, бях изумена колко неща всъщност съм забравила. Дребни, ежедневни неща, случки и събития, които тогава са ме вълнували, а след това са се изличили от паметта ми. Щастливи спомени от минали връзки, болка, разочорование, дори депресия... Вътре се намира всичко. И когато разгръщах старниците съхранили толкова много емоции и чувства, сякаш всичко се връщаше - щастие, радост, любов, болка, разочарование, надежда, страх, вина. И дори мога да кажа, че ми се искаше да се върна назад, за да мога да променя някои случки, да направя правилния (може би) избор.
Уви, толкова безплодно желание! Никой не може да се върне назад във времето. Не можем да променим миналото, можем само да съжаляваме за него. Можем да се учим от грешките си и да не ги повтаряме в бъдеще.

Малките неща

Смешно е за какви неща се сеща човек понякога. Малки, дребни подробности за хората, които познаваш. Като например как някой предпочита да пие кафето си или пък дали някой обича магданоз. Случва се много често, обикновено мимоходом, в ежедневния ни живот. Както на мен миналия ден, когато седнах да обядвам със сестра ми. Поднесоха ми храната украсена със стръкче магданоз и за миг си представих как би реагирал един приятел на това дребно стръкче "трева", както той го нарича. Стана ми толкова забавно. А най-забавното е, че вероятно ако специално се бях замислила за това дали той обича магданоз или не, вероятно нямаше да се сетя.
Всъщност вероятно няма да се сетя и за далеч по-сериозни неща от магданоза. Колко често забравяме важните неща от живота на другите. Свикнали сме толкова да се залисваме във всекиднивните си задължения, че често подминаваме радостите и болките на приятелите си. Нямаме време да отделим 15 минути, за да поспрем и да разменим няколко думи. На пръв поглед, дребен проблем - нямаме време да се видим, но как постепенно и необратимо той ни отдалечава един от друг. И когато най-накрая намерим времето да си поговом, помежду ни сякаш е издигната стена. Тогава си задаваме въпроса къде остана предишното доверие? Може би в хилядите дребни, неказани неща от ежедневието, които изглеждат толкова дребни, че не си струва да се споделят, когато знаеш, че времето, което ще прекарате заедно е толкова ограничено...

Няколко забавни тестчета

You Are a Light Pink Rose

You represent sweetness and grace. Your vibe: Kind and gentle Falling in love with you: is like falling in love with a best friend

What Color Rose Are You?

The True You

You want your girlfriend or boyfriend to be more open with you. With respect to money, you spend as little as possible. You think good luck depends on maintaining good relationships with others. The hidden side of your personality tends to be satisfied to care for things with a minimal amount of effort. You are tend to think about others' feelings a lot, perhaps because you are so eager to be liked. When it comes to finding a romantic partner, you base your search on information from your friends.

Who's" The True You?

Your Seduction Style: Au Natural

You rank up there with your seduction skills, though you might not know it. That's because you're a natural at seduction. You don't realize your power! The root of your natural seduction power: your innocence and optimism. You're the type of person who happily plays around and creates a unique little world. Little do you know that your personal paradise is so appealing that it sucks people in. You find joy in everything - so is it any surprise that people find joy in you? You bring back the inner child in everyone you meet with your sincere and spontaneous ways. Your childlike (but not childish) behavior also inspires others to care for you. As a result, those who you befriend and date tend to be incredibly loyal to you.

What Kind of Seducer Are You?

Когато остане само болката

Наскоро си зададох въпроса какво обикновено остава от една връзка? Щастливи спомени? Лоши спомени? Самота? Разрушени мечти?

Не бих казала, че съм имала много връзки, но като че ли повечето от тях продължаваха и след раздялата. Или поне аз си мислех, че приятелството поне малко се запазва. Винаги съм се опитвала да го запазя, защото намирам, че е страшно жалко когато някой, който е бил близък за теб, в един момент се превърне в непознат. Но как можеш да постъпиш когато разбереш, че си се заблуждавал? Че цялата ти връзка се е градяла не на доверие, а само на чисто физическото, животинско привличане? Когато, връщайки се назад, не можеш да си спомниш щастливите мигове заедно, а само болката? Болката от разбитите илюзии? Болката от несподелените страхове? Самотата? Трябва ли да обърнеш гръб и да избягаш, прикрил сълзите си? Или да останеш, да ги преглътнеш и да отстояваш себе си? Да излъжеш ли, че всичко е "наред" или да оголиш душата си, за да се видят кървящите рани? Колко лесно и трудно е понякога да кажеш "сбогом"...

Стефан Митров - Когато свърши любовта

Страшно е, когото любовта умре,
Когато даже спомена
Безсилен е да я спре.
Със теб остава вятъра
И прашния безлюден път
По който ний вървяхме
И всички сбъднати мечти,
Които изживяхме ...

Припев:
А как жадувам времето
Поне за миг да върна!
Със цялата си нежност искам
Пак да те прегърна.
Но свърши вече – късно е!
Всичко сме простили,
Само да ти кажа “СБОГОМ”
Просто нямам сили!

Страшно е, когато свърши любовта
И няма вече връщане,
Когато няма топлина.
Когато само вятъра
Самотно вие във нощта
Студена и беззвездна
И всички сбъднати мечти
Завинаги изчезнат ...

А как жадувам времето
Поне за миг да върна ...

За моногамията, връзките и други подобни

Нека да кажа, че като цяло искам просто да изразя съгласието си с http://dodushka.blogspot.com/2008/04/till-death-do-us-part.html.

Уви, тъжна картинка! Или да се съглася - съвременна приказка!

Не бих казала, че родителите ми някога съзнателно са ми насаждали някакви конкретни възгледи за брака, но всеки малко или много ги попива, та така и аз. Честно си признавам, че не мога да се определя като моногамна, никога не ми се е случвало да се влюбя така, че да искам да прекарам целия си живот само с един човек, но вярвам, че след като си обещал нещо на човек е редно и да го изпълняваш. Не смятам, че желанието да си с повече от един човек е лошо, но пък определено считам, че лъжата е нещото, което най-бързо и пълно може да разруши една връзка. Отношенията между двама души, които уж се обичат би трябвало да са искрени и да се градят на взаимно доверие. Ако чак толкова не можеш да бъдеш само с един защо поемаш ангажимента на брака? Бих възприела изневярата, ако и двамата партньори са наясно какво става и са решили, че за тях е приемливо да разнообразяват сексуалния си живот и с други, това би могло да донесе известна пикантност на връзката, но пък трудно бих го определила като изневяра, защото за мен изневяра е най-вече лъжата. Сама за себе си мога да кажа, че не се виждам само с един партньор поне в близките няколко години, но също така се старая и да съм искрена към тези, които ги засяга това. Някои хора биха ми прикачили доста епитети за тези ми възгледи, но пък как бихме живели ако вечно се съобразяваме кой какво би казал?

Улыбка

Улыбка


От улыбки хмурый день светлей.
От улыбки в небе радуга проснется.
Поделись улыбкою своей,
И она к тебе не раз еще вернется!


Припев:
И тогда наверняка вдруг запляшут облака,
И кузнечик запиликает на скрипке.
С голубого ручейка начинается река,
Ну а дружба начинается с улыбки!


От улыбки солнечной одной
Перестанет плакать самый грустный дождик,
Добрый лес простится с тишиной
И захлопает в зеленые ладоши.


Припев: - - - - - - - От улыбки станет всем теплей.
И слону, и даже маленькой улитке.
Так пускай повсюду на земле
Будто лампочки включаются улыбки!

Meredith Brooks - I'm A Bitch

I hate the world today

You're so good to me

I know but I can't change

tried to tell you but you look at me like maybe I'm an angel

underneath

innocent and sweet

Yesterday I cried

You must have been relieved to see the softer side

I can understand how you'd be so confused

I don't envy you

I'm a little bit of everything

all rolled into one



Chorus:

I'm a bitch, I'm a lover

I'm a child, I'm a mother

I'm a sinner, I'm a saint

I do not feel ashamed

I'm your hell, I'm your dream

I'm nothing in between

You know you wouldn't want it any other way



So take me as I am

This may mean you'll have to be a stronger man

Rest assured that when I start to make you nervous

and I'm going to extremes

tomorrow I will change

and today won't mean a thing



Chorus


Just when you think you've got me figured out

the season's already changing

I think it's cool you do what you do

and don't try to save me



Chorus


I'm a bitch, I'm a tease

I'm a goddess on my knees

when you hurt, when you suffer

I'm your angel undercover

I've been numbed, I'm revived

can't say I'm not alive

You know I wouldn't want it any other way

Лице в мрака

Вчера прочетох въпросната книга на Едгар Уолъс и понеже така и ненамирам за какво друго да пиша в момента.

По принцип харесвам криминалните романи и имам слабост към Агата Кристи. Този роман доста ми напомни на нейния стил - натруване на множество малки факти, които на пръв поглед нямат нищо общо, разкриване на престъпника и като финал толкова типичното за Поаро обяснение на всички факти само в една глава! Но ефекта, който постига Кристи на смайване на читателя с ума на детектива, независимо дали това е Еркюл Поаро или мис Марпъл, го нямаше. А това оставя някаква липса. Намират се разни детективи, полицаи, следователи, частни детективи и прочие, но нито един от тях не създава каквото и да било впечатление за брилянтност на ума, освен накрая, когато според мен авторът се е опитал да внесе няколко нотки блясък. Единственото, което бих казала, че е постигнал е да накара Дик Шенън изключително много да напомня за Кристиевия Хейстингс.

И въпреки това не бих казала, че книгата е лоша и не ми хареса - увлекателна е, кара те доста да погадаеш кой кой е и кой за кого е, на доста места си мислиш, че си разгадал мистерията и въпреки това края пак те изненадва. Общо взето, книгата е подходяща за любителите на този жанр.

Son by four - A puro dolor

Ето една песен, която много харесвам! Дано се хареса и на други хора!;)

ABBA - Happy New Year

No more champagne

And the fireworks are through

Here we are, me and you

Feeling lost and feeling blue

It's the end of the party

And the morning seems so grey

So unlike yesterday

Now's the time for us to say



Happy new year

Happy new year

May we all have a vision now and then

Of a world where every neighbour is a friend

Happy new year

Happy new year

May we all have our hopes, our will to try

If we don't we might as well lay down and die

You and I



Sometimes I see

How the brave new world arrives

And I see how it thrives

In the ashes of our lives

Oh yes, man is a fool

And he thinks he'll be okay

Dragging on, feet of clay

Never knowing he's astray

Keeps on going anyway...



Happy new year

Happy new year

May we all have a vision now and then

Of a world where every neighbour is a friend

Happy new year

Happy new year

May we all have our hopes, our will to try

If we don't we might as well lay down and die

You and I



Seems to me now

That the dreams we had before

Are all dead, nothing more

Than confetti on the floor

It's the end of a decade

In another ten years time

Who can say what we'll find

What lies waiting down the line

In the end of eighty-nine



Happy new year

Happy new year

May we all have a vision now and then

Of a world where every neighbour is a friend

Happy new year

Happy new year

May we all have our hopes, our will to try

If we don't we might as well lay down and die

You and I