Теодора

Ето я и обещаната публикация за Теди. Това е най-трудния за писане блог. От една страна, защото съм напълно наясно, че човека, за когото пиша ще го прочете, и от друга, защото тя е човека, който ми е най-трудно да преценя. Мнението ми за нея се променя няколко пъти през последната година. Първото ми впечатление за нея беше "Не я харесвам!". Тогава тя сякаш беше всичко, което ме отблъсква от хората - студенина, надменност, незаинтересованост. Но така се стекоха обстоятелствата, че започнах да прекарвам доста от времето между лекциите с нея и открих, че първото впечатление лъже. Първото, което ме привлече у нея беше откритието, че доста е пътувала и говори няколко езика. Винаги съм се възхищавала на хора, които знаят много езици, вероятно защото аз самата нямам никаква склонност към тях. А разкази за пътувания мога да слушам с часове. Следващия повратен момент беше изпита по маркетинг. Не бях особено подготвена(нормално:)) и Теди всъщност беше тази, която ми направи 50% от теста(за което благодаля между другото). Тогава бих казала, че първоначалното ми впечатление окончателно изчезна. Но пък за сметка на това се зароди любопитството. Промяната на мнението ми за нея съвпадна с един доста неприятен за мен период на срив на настроението ми и депресия. А в такива моменти се съсредоточавам изцяло върху един човек, концентрирам цялото си внимание навън, за да не могат черните мисли да обхванат съзнанието ми. На горката Теди сигурно й писна да отговаря на вечните ми как, кога, какво, колко и прочие въпроси(а сигурно и сега доста често й писва, но сега причините да питам са други). Исках да знам всичко - къде е ходила, за колко време, защо е толкова отдалечена от другите колеги. В този момент аз се вкопчих в нея като удавник за сламка. В момента се чувствам доста засрамена, че си признавам това, защото до този момент на никого не съм го споделяла. Много хора съм използвала, за да се измъкна от мрачното си настроение, но никога на никого не съм го обяснявала.

Но аз се отклоних от темата. Този блог е посветен на Теди, а не на мен и моите депресии!:)

И така стигнах до момента, в който започнах да прекарвам доста време с Теди и най-вече да и досаждам с непрекъснати въпроси. В следващите месец-два нещата се нормализираха за мен, но мнението ми беше окончателно променено. Студеното по-голямо момиче се бе превърнало в мило и приятно същество. Но разликата помежду ни си остана доста голяма и аз открих, че ми е много трудно да намеря обща тема за разговор с нея. Не знам къде е проблема, но факта си е факт - задавам доста глупави и досадни въпроси и дрънкам всякакви глупости с единствената цел да поддържам разговора и много рядко имам чувството, че се получава нещо смислено. Предполагам, че доста голяма част от проблема се дължи на различната стратегия на поведение, която всяка от нас е възприела - тя е сериозна, вглъбена и заета, а аз съм инфантилна и лекомислена. Тя предпочита ролята на силната жена, което може да се справи и сама. Аз съм беззащитното дете, което има нужда от закрила( което не винаги е вярно, мога да се справя с доста неща, просто ми харесва хората да ме подценяват). Ценя мнението й, ако ми трябва съвет вероятно тя е човека, към който бих се обърнала. Дори и да не ми хареса това, което би ми казала, ще е правилно.

Това се получи много дълго съчинение. Не съм го планирала.... И искрено се надявам, Теди, че не съм те засегнала с нещо от написаното!